Монахинята и монаха

 

Настъпи време на Великия пост , 

тя очакваше посещение от високопоставен гост в килията си .

Мислите й преминаваха трескаво в главата й 

....

и ето , почука се на вратата ...

Тя отвори трескаво и въудошевено , 

но видимо неискаше да се издава ,

че чувства необичайни има тя към него, 

та за Бога, тя е монахиня ,а той - монах .

Поднесе й подарък чудноват , 

увит в сребърна хартия , 

да , тя е любознателна като малко котенце ,

понякога наивна като детенце .

Той влезе в стаята тихо и мълчешком , 

спогледнаха се крадешком , 

заизкачаха хиляди искри в техните мисли.

" Трябва да се държа по мъжки " 

помисли си той, 

"Трябва да се държа по женски " 

помисли си тя .

Подкани го към маста с усмивка ,

чаша топъл чай му наля , 

навън неспирно сняг заваля .

Ето , вчече е декември, 

навън е тъмно и всичко спи ,

единствено дваманта стояха в стаята покорно ,

изведнъж той я целуна без да се усети,

веднага й се извини , дори се изчерви , 

знаеха и двамата какво искат, но не им стискаше .

" Нека да изчакаме след постите " , 

тогава ще й кажа , та ако ще да се разчуе и да трябва да си платя с костите ,

обичам я тази жена , ...монахинята .

"Къде се крие цялата ти красота , 

утре ще го попита тя , 

" Ти за мен си истински герой " , 

" Един монах " , написал за нея Алманах .