Молитви ( +18)

 

Тя стоеше изправена пред прозореца , 

вече беше изпила първите си глътки кафе ,

беше написала и първите редове за добри пожелания .

Беше Коледа .Искаше й се да види посред белия ден прeпускащите елени с шейната .

Навън беше тихо , само в двора светеха още светлинките на елхата .

За женския нрав си мислеше тя, за тази крехка същност и есенция ,

които малцина се опитваха да разгадаят .

Дори Хамлет Офелия неразбра , искаше в манастира* да я изпрати. 

И какво си мислиш ти сега , 

не ,тя не е ...(курва ) ,

тя е като монахиня , 

молитвите редовно изговаря , 

в килията седи покорно , 

някой три пъти ще почука и тя ще го въведе в молитвата,

в позата позната , 

ела , до мен коленичи .

Тя все още ще блести , светлината. 

това е любов , няма място за злини.

Ела и  я целуни .

* По онова време с думата манастир Шекспир е наричал и публичния дом .